Белоградчишките скали са уникален природен феномен. Подобни скални образувания има само на няколко места в света. В недалечното минало те даваха славата на Белоградчик като на привлекателен туристически център. Сега и животът и туризмът в този китен малък град са замрели. Туристическа инфраструктура почти липсва – старите хотели и ресторанти или са много амортизирани, или затворени. Частното хотелиерство плахо прохожда и още не може да предложи качествени услуги. Икономиката на общината преживява трудни години и безработицата е висока.

      Чистата природа и неповторимият ландшафт неминуемо ще възродят туризма в този край. Местната власт си дава сметка за това и според възможностите си се стреми да поддържа най-известния обект – Белоградчишкото кале и чистотата в града. Общината спечели проект за ремонт на пътната отсечка до село Стакевци, което е изходен пункт за посещение на биосферен резерват в Стара планина. Появяват се намерения за частни инвестиции - за ремонт на старите хотели и строителство на нови обекти.

На лице е обаче един особено тревожен факт, пред които местната и държавната власт са безсилни.

През последните години в зоната на самите Белоградчишки скали незаконно са изсечени около 2000 дка гора.

        Незаконните сечища са предимно на юг и запад от Калето. Унищожена е най-вече дъбова гора в местностите: Карловица, Разкърсия, Скорошен дол, мина Зелени град, Студени дол, Инина бахча, Церака, Садовски рът. За сега гората на изток в границите на защитената територия е пощадена.

      Изградената наскоро екопътека от Калето до скалната група Збеговете в по-голямата си част е компрометирана, защото преминава през сечища.

Причините за този тъжен факт са икономически. Градът се отоплява предимно с дърва. Един кубически метър от незаконно добитата дървесина (нарязана и нацепена) може да се купи за 15 лева - цена около три пъти по ниска от официалната. Основен консуматор и доставчик на тази дървесина са ромите. При тях нивото на безработица е най-високо и гората е един от малкото възможни източници на доходи. Другият равностоен участник в процеса са купувачите, т.е. гражданите на Белоградчик.

       Преди няколко години Общината е успявала с проекти по временна заетост да осигури 850 работни места. Държавното лесничейство също е ангажирало безработни за залесяване. Сега броят на тези работните места е намален. Един друг общински проект се опитал да потърси изход от ситуацията, но за съжаление не е получил развитие. Идеята е предвиждала добив на дървесина за огрев от общинските гори, съпътствано със залесяване. Като ефект от този проект се е очаквало  да се постигне фиксирана цена за населението от 12 лв. за един кубически метър, преференциална цена за инвалиди и разкриване на 200 до 300 работни места. 

Държавното лесничейство въпреки усилията си е безпомощно в овладяване на незаконната сеч. Издадените актове не спират достатъчно нарушителите, защото те са социално слаби и реално не се стига до последствия. Тези актове са несъбираеми и няма ефективно наказание. Горската полиция е обезсърчена и не демонстрира желание за справяне с проблема. Моторните резачки продължават да се чуват в гората и да се видят каруци с дърва, отиващи вечер към Белоградчик.

Процедурата за обявяване на Природен парк “Белоградчишки скали” е в задънена улица.

      Тази процедура стартира през 2001 година след отправено от страна на община Белоградчик мотивирано предложение до Министерството на околната среда и водите. МОСВ възлага на  РИОСВ Монтана изработване на необходимата документация, включваща обосновка и граници на бъдещия парк. В тези граници са включени територии от общините Белоградчик, Чупрене и Димово.

Процедурата е предвижена до предпоследния си етап. В началото на 2004 година е сформирана Междуведомствена комисия, която следва да изготви проектопредложение до министъра на МОСВ. Тук нещата стигат до задънена улица. Според Закона за защитените територии в тази комисия следва да участват представители на собствениците на земи и гори на територията на бъдещия парк. Около 20% от тези земи са частна собственост, но в комисията не са поканени представители на частните собственици. Проблемът идва от това, че на териториите на тези общини няма регистрирани сдружения на земеделски стопани или собственици на гори. А броят на тези собственици е около 8 000. Междуведомствената комисия констатира, че няма конфликт на интереси между държавните ведомства и общините по отношение режимите на парка и допустимите дейности в него. През февруари 2004 година на юристите на МОСВ и МЗГ се възлага да обмислят как да се реши въпроса с представителството на частните собственици. От тогава вече повече от година няма никакво развитие. На проведеното обществено обсъждане МЗГ и по специално НУГ  демонстрира негативно отношение към обявяване на нови природни паркове, и конкретно към този парк.

          Несъвършенството на  приетия през 1998 година Закон за защитените територии води до блокиране на много такива процедури. Невъзможно е стотици и хиляди собственици да участват в една комисия. Затова МОСВ разработи и Министерския съвет внесе проект за допълнение и изменение на ЗЗТ, с който да се уредят този и други пропуски. Този проект не успя да стигне до разглеждане в пленарната зала. Очакванията се насочват към следващия парламент. Явно, териториите, имащи нужда от защита, ще почакат. До кога?-сигурно ще разберем, “когато му дойде времето”.

        Безсилието и нежеланието на всички власти, без изключение, да овладеят процеса на обезлесяване на Белоградчишките скали, неминуемо ще рефлектира върху качеството на очакваното бъдещо развитие на туризма в района. Статистиката отчита някои части на Северозападна България, в това число и община Белоградчик, като райони с най-висока бедност и слабо икономическо развитие. Вторачени в борбата за оцеляване, местните хора не мислят за дългосрочните си интереси. Запазването на природата на този край и съхранението на туристическия потенциал за бъдещето е особено отговорна задача за държавната и местна власт. За да се излекуват нанесените на природата рани ще са необходими десетки години. А това означава и пропуснати ползи за местното население в бъдеще. Да не сечем дървото, което утре ще ни дари златни ябълки.